Пневмококи - основната причина за смъртност и заболеваемост при децата

Пневмококово заболяване

Това е заболяване, причинено от бактерията Streptococcus pneumoniae (S. pneumoniae), известна също като пневмокок. Инфекцията може да прерасне в пневмония, инфекция на кръвта (бактеремия/ сепсис), инфекция на средното ухо (отитис медиа) или бактериален менингит.

Пневмококовото заболяване, което е причина номер 1 за смъртност сред бебетата и децата под 5-годишна възраст, е предотвратима чрез ваксинация 

Два типа основните пневмококови заболявания

1) Неинвазивни пневмококови заболявания

Това са по-малко сериозни, отколкото инвазивни пневмококови заболявания, и се появяват извън главните органи или кръвта. S. pneumoniae може да се разпростре от назофаринкса към горния и долния респираторен тракт, и може да причини:

• Otitis media – инфекция на средното ухо. Възпаление на средното ухо, обикновено с насъбиране на течност в средното ухо, подуване на тъпанчето, болки в ухото. Ако тъпанчето е перфорирано, се насъбира гной в ушния канал.
• Небактериална пневмония – инфекция на долния респираторен тракт без разпространение на микроорганизми в кръвотока.

2) Инвазивни пневмококови заболявания

Те са по-сериозни и се срещат при главните органи или в кръвта. Това са болести като:

• Бактеремия (сепсис) – бактериална инфекция на кръвта. Бактеремията касае наличието на живи бактерии в кръвта, а сепсисът представлява инфекция на кръвта, която се свързва обикновено със спукване на капилярите, шок и повишен риск от смъртност.
• Менингит – възпаление на менингите. Това са трите мембрани, които обвиват мозъка и гръбначния стълб.
• Бактериална пневмония – възпаление на белите дробове с наличие на пневмококи в кръвта.

Рискови групи

Всеки може да се разболее от пневмококи. Има обаче групи хора, които са със значително по-висок риск от появата на болестта или усложненията й.

Пациентите, които са по-застрашени, са:

• Бебета и деца под 2-годишна възраст
• Деца със заболяване, което ги предразполага към инфекция с пневмококи
• Хора над 65-годишна възраст
• Децата в бедните региони на развиващите се страни
• Хората с отслабена имунна система, като тези с потисната имунна система, HIV или СПИН.
• Пациенти с хронични заболявания, като:
• Диабетици
• Хора със заболявания на белите дробове, сърдечни заболявания, рак, бъбречни заболявания
• Алкохолици
• Пациенти, които страдат от нарушения или заболявания на далака
• Пушачи
• Хората с кохлеарни импланти

Признаци и симптоми на пневмококовото заболяване

Признаците и симптомите на пневмококовата инфекция зависят от вида инфекция, която пациентът има. Те могат да са неспецифични. Най-разпространените са:

• Повишена телесна температура (треска)
• Втрисане
• Изпотяване
• Болки
• Главоболие
• Физическо неразположение

Пневмококова бактеремия – признаци и симптоми:

• Повишена телесна температура (треска)
• Главоболие
• Болка в мускулите
• Учестено сърцебиене
• Учестено дишане

Пневмококов менингит – признаци и симптоми:

• Повишена телесна температура (треска)
• Главоболие
• Гадене
• Повръщане
• Сънливост
• Раздразнителност
• Скованост във врата
• Пристъпи
• Понякога кома

Пневмококова пневмония – признаци и симптоми:

• Кашлица
• Повишена телесна температура (треска)Дихателни проблеми, като например недостиг на въздух (учестено дишане)
• Болки в гръдния кош
• Гадене
• Повръщане
• Главоболие
• Отпадналост
• Болки в мускулите

Остър пневмококов отитис медиа – признаци и симптоми:

• Болки в ухото
• Повишена телесна температура (треска)
• Повръщане
• Диария
• Временна загуба на слуха
• Нарушения в ухото

Лечение на пневмококовото заболяване

Въпреки ранното и адекватно лечение е възможно да са налице сериозни и потенциално животозастрашаващи усложнения в резултат на пневмококовата инфекция като отитис медиа, необходимо е антибиотично лечение, бактериална пневмония, необходимо е антибиотично лечение, инвазивни пневмококови инфекции,

Обикновено се предписват антибиотици за лечението на инвазивните пневмококови инфекции. В случай че възпалението е леко, пациентът може да приема орални антибиотици. Сериозните инфекции изискват прилагането на интравенозни медикаменти – антибиотични разтвори, които се поставят със спринцовка или интравенозен катетър.

Възможно е лекарите да предпишат прилагането на комбинация от различни антибиотици, в случай че S. pneumoniae е развила резистентност.  Експертите са на мнение, че нарастващият проблем с резистентността към антибиотиците налага необходимостта от предотвратяване на пневмококовите заболявания чрез ваксинация.

До какво водят пневмококовоте заболявания

До 1,6 милиона души умират ежегодно от този тип заболявания, а около половината от тях са деца на възраст под 5 години в развиващите се страни. СЗО класифицира пневмококовото заболяване като основната причина за смъртност и заболеваемост.

Пневмококовите заболявания причиняват по два смъртни случая на всеки час сред децата под 5-годишна възраст в Щатите годишно, според Панамериканската здравна организация.

Те са сред двете изолирани причини за отитис медиа. Пневмококовата пневмония засяга хората, които са или твърде млади, или прекалено възрастни.

Според СЗО ваксинирането е единственият начин за предотвратяване на заболяването.

Хемуфилис инфлуенца тип Б или ваксина за пълноценен живот?

 Инфекции
Хемофилус инфлуенце е грам-негативен кокобацил, който причинява различни инфекции при децата. Тези инфекции включват менингит, отит, синузит, епиглотит, артрит, бактериемия, целулит, пневмония, ендоофталмит и други.
Има 6 антигенно различни капсулни субтипа (а-f) и други не-класифицируеми и не-капсулирани щамове. Най-честите инвазивни инфекции се дължат на тип b. Те са причина за бактериален менингит,  смъртността от който е 5-30%, а възможнпостта да има постоянни дълготрайни последици в 15-35%. Причиняват също пневмонии – според някои проучвания, хемофилус инфлуенце тип b е отговорен за около 20% от тежките пневмонии.
Според Световната здравна организация, тази инфекция е втората по честота причина за смърт при деца под 5-годишна възраст. Инвазивните инфекции водят до тежки последици – глухота, епилепсия, умствена недостатъчност, дори смърт.
Тип f е най-честия от останалите серотипове, причиняващи инвазивни инфекции, докато некапсулираните щамове причиняват инфекции на горните дихателни пътища като отит, синузит, трахеит, бронхит и пневмония.
Клинична картина, на всичките заболявания е неспецифична и не можео да подскаже етиологичния причинител. Ето защо и лечението е неспецифично.

Какво представлява ваксината срещу Hib?

Ваксината срещу Hib се приготвя по същия начин като пневмококовата ваксина.
Пневмококовата ваксина се синтезира, като се използват няколко различни вида пневмококова бактерия, а ваксината срещу Hib се приготвя, като се използва само един вид бактерия (тип Б). Това е така, защото тип Б причинява по-голямата част от тежките инфекции при децата.

Ползите от васкинацията срещу Hib оправдават ли рисковете за детето ми?

Ваксинацията срещу Hib, беше въведена в България с промените в имунизационния календар през 2010 г. и е включена в състава на 5-компотентната ваксина, заедно с дифтерия, коклюш, тетанус и полиомиелит.
Преди въвеждането на конюгираните ваксини срещу тип b, този тип бактерий е бил най-честия причинител на бактериален менингит и пневмония в ранна детска възраст. Сега заболяването се наблюдава само при неваксинирани деца или деца, които не са завършили ваксинационната схема.
Благодарение на ваксината срещу Hib заболяването вече се среща рядко в САЩ. Но не е ерадикирано. През 2008 г. имаше огнища от менингит Hib в Минесота и Пенсилвания – 4 деца починаха. Следователно, ако не ваксинирате детето си срещу Hib, рискувате то да се разболее от Hib и да пострада.

Думите по-горе са на Министерство на здравеопазването, за разлика от повечето неща, които пишеш ти, моите материали са научни факти. И е факт, че около 1 на всеки 5 деца, които преболедуват менингит Hib, остават умствено изостанали, глухи, слепи или с намалени възможности за обучение.  Но ти не ваксинираш децата си, защото на теб "няма да се случи такова нещо".

Ваксина против полиомиелит променя реалността по света

Полиомиелитът представлява остро инфекциозно вирусно заболяване. Вирусът на полиомиелита има афинитет основно към мотоневроните в предните рога на гръбначния мозък и двигателните ядра на нервите в мозъчния ствол. Проявява се с асиметрични вяли мускулни парези и парализи.

Развитие на имунитет без болестни симптоми.Заболяването протича като лека обща инфекция без неврологични симптоми (т.н. абортивен полиомиелит).

Менингитна форма на заболяването. По време на епидемия обхваща около 75% от случаите. Проявява се с фебрилитет, общомозъчна симптоматика – главоболие и менингеални прояви с плеоцитоза в ликвора, но без парализи.Пълно развитие на болестта с периферни парализи, при около 10%.

Първите два типа обхващат 95 до 99% от инфектираните болни. Вторият тип протичане е най-важният за разпространението на вируса.Инкубационният период е 1 до 3 седмици (рядко до 5 седмици).

История на заболяването

Заболяването е познато от древността и преди въвеждането на масовите ваксинации предизвиква епидемии в целия свят. През 1952 г. Джонс Солк създава убита ваксина, а през 1954 г. Алберт Сабин изпробва жива ваксина за профилактика на заболяването. През 1959 г. у нас започва масова имунизация срещу полиомиелит. След това се наблюдават отделни случаи или малки взривове в отделни селища при неваксинирани деца. Сезонното разпределение е лято и ранна есен, предимно в месеците юли – септември. Най-често заболяват деца на възраст 1 – 5 години и след това заболяемостта рязко намалява. В страни с добра полиомиелитна ваксинационна програма синдром на остър полиомиелит се причинява най-често от други ентеровируси, като Coxsackie вирусните групи А и B u ECHO вирусите, и има най-често доброкачествен ход, като рядко води до сериозни паретични прояви.

Причинител на болестта

Вирусът на полиомиелита е един от най-малките РНК вируси от рода Enterovirus, семейство Picornaviridae. Изключително издръжлив във външната среда е – във вода се съхранява за около 100 дни, а в изпражнения – до 6 месеца. Издържа и на замразяване. Не се разрушава от действието на стомашните сокове. Разрушава се при нагряване до 50°C за около 30 минути. Бързо загива при кипене, под действието на ултравиолетови лъчи и при изсушаване.

Различават се три антигенни типа, а разболяването с един от тях не води до имунитет към останалите два:

• Тип Брунхилд (на маймуната, от която е изолиран вирусът през 1936 г.)
• Тип Лансинг (на града в САЩ, където е изолиран вирусът през 1938 г.)
• Тип Леон (на детето, от което е изолиран вирусът през 1937 г. в Лос Анжелис)

Заразяване

При полиомиелита се наблюдават два механизма на предаване - фекално-орален и въздушно-капков. При първия фактори на предаването са хранителните продукти, канални и поливни води, предмети и вещи в обкръжението на болния и замърсените ръце. Заразяването става чрез поглъщане на вирусите. При въздушно-капковия механизъм вирусите се отделят със секрета през катаралния период при говор, дишане, кашляне и кихане. Особено опасни са дребните и средните капчици и пръски. Заразяването се осъществява при вдишване на въздух, съдържащ вируси.
Възприемчивостта е много висока. Достига до 86,8%, но процента на контагиозност е твърде малък - едва 0,1-1%. След преболедуване се изгражда дълготраен типовоспецифичен имунитет. Такъв е и имунитета при прекаралите инапарентна форма на заболяване деца, които продължават да са вирусоносители.

Патоанатомия

Заболяването засяга основно сивото вещество на предните и страничните рога на гръбначния мозък, главно в медиалните им отдели, най-вече в шийното и поясното задебеляване, както и страничните рога на гръбначния мозък. Освен това се засягат моторните ядра на n. facialis, n. vagus, n. glossopharyngeus, n. hypoglossus и обкръжаващата ги ретикуларна формация в мозъчния ствол, хипоталамуса, таламуса, вестибуларните, церебеларните ядра и в gyrus precentralis. Възпалителна левкоцитна инфилтрация се установява за няколко дни, но мононуклеарни периваскуларни струпвания персистират за месеци. Невроните претърпяват централна до тежко изразена хроматолиза, а също едновременно и микроглиална инфилтрация и невронофагия. 

Пълно морфологично възстановяване на нервните клетки може да се очаква само в стадия на централна хроматолиза. При съхранение на по-малко от 10% от мотоневроните в съответните сегменти на гръбначния мозък мускулатурата на крайниците, инервирана от тях, остава парализирана и атрофична. Наблюдава се и лек възпалителен ексудат в менингите.

Клинична картина

Заболяването протича в шест стадия:

• Продромалният период, или период на виремия (3 – 5 дни), започва обикновено с висока температура – 38 – 40º, разтрисане, главоболие, болки в гърлото, мускулите, ставите, безсъние или сънливост, адинамия, гадене, повръщане, липса на апетит и интестинални смущения. Симптомите в края на периода намаляват и дори изчезват. Почти винаги след това се наблюдава лесна умора и отпадналост. Това е стадият на мнимо оздравяване

• Препаралитичният стадий се разгръща отново остро с повишаване на температурата (характерната двугърба температурна крива), главоболие, синдром на менингорадикулерно дразнене (вратна ригидност, симптоми на Керниг и Брудзински), болки в гърба и мускулите, обща възбудимост, неспокойствие, хиперестезия, сомнолентност.

• Паралитичният стадий се характеризира с остро развитие на периферни несиметрични парализи. Те ангажират най-вече крайниците – повече долните, предимно проксималните мускулни групи в тях. Уврежданията са сегментни, в съответните миотоми. При засягане на повече сегменти вялите парализи обхващат целите крайници. Най-често първите вяли парализи ангажират единия крак, но могат да обхванат асиметрично предимно проксималната мускулатура и на двата крака. Те по-рядко започват в едната или двете ръце или обхващат повече крайници. Сухожилните и надкостните рефлекси на засегнатите крайници отслабват или изчезват. Установяват се не много изразени фасцикулации, по-често преходни, но понякога персистират и през следващите стадии. У малките деца парализите могат да настъпят още в първите 24 часа, т.н. сутрешни парализи – детето си е легнало здраво и се събужда с пареза или парализа на някой крайник. Обикновено мускулната слабост достига максималната си изразеност за 48 часа, понякога по-бавно – за седмица или повече. Уврежданията на моторните ядра на черепно-мозъчните нерви в мозъчния ствол могат да причинят булбарна парализа с бърз летален изход, особено у кърмачета. Внезапно появила се лицева парализа у малки деца под 5-годишна възраст винаги е подозрителна за полиомиелит с понтинна локализация. Болните често в началото се оплакват от парестезии, но обективно не се установяват сетивни нарушения.

• Възстановителният стадий е бавен и настъпва след 7 – 15 дни от появата на парализите и след спадане на температурата. Възстановяването зависи от степента и броя на унищожените мотоневрони и приключва след края на втората – третата година.

• Резидуалният стадий настъпва след третата година. Остатъчните парези са трайни, с атрофия на засегнатите мускули и придружаващи трофични костни и ставни нарушения – скъсяване на крайника, контрактури, артрози и анкилози. Крайниците остават парализирани и атрофични при лезия на над 90% от мотоневроните в засегнатите спинални сегменти. 

Според локализацията на увредите, при полиомиелита могат да се разграничат следните форми: спинална, стволова (булбо-понтинна или булбарна и понтинна, по- рядко мезенцефална) и асцендираща – т.н. възходяща парализа на Ландри (Landry). Последната форма е рядка. При нея парализите започват от краката, като за часове обхващат мускулатурата на трункуса и ръцете. При тази форма на заболяването парализата на диафрагмата и интеркосталните мускули довежда до нарушение на респирацията и може да доведе до летален изход. Стволовата, особено булбарната форма, също води до нарушения в респирацията и вазомоторния контрол. В такива случаи асистираната респирация и интензивните грижи са неотложни.

Изследвания

Вирусологичното изследване дава възможност да се изолират полиомиелитните вируси от фекални проби или от смив от носоглътката на болния или на вирусоносителя. При направена лумбална пункция ликворният синдром е типичен за вирусните менингити: бистър, безцветен или леко опалесцентен ликвор с плеоцитоза от 50 до 300.106/l, в началото лека неутрофилия, а след това лимфоцитоза, установява се хиперпротеинорахия от 0.50 до 3 g/l.

Диагноза и диференциална диагноза

Епидемичната обстановка, менингеалният синдром и периферни асиметрични проксимални парализи, както и вирусологично изследване, доказват заболяването.

Трудни за диагноза са случаите, които протичат без парализа, които протичат като грипоподобно заболяване, абортивните и тези с изолирана едностранна лицева парализа.

При паралитичните случаи трябва да влязат в съображение и полиомиелитоподобните заболявания, причинени от други ентеровируси.

Tрудности при диагнозата може да има с възходяща парализа на Ландри при острата възпалителна демиелинизираща полиневропатия тип Гилен – Баре (Guillain – Barre) или със самата остра полиневропатия тип Гилен – Баре. При тях началото е със симетрични парализи, с възбудни и отпадни сетивни нарушения и типичен ликворен синдром.

Дисеминираният миелит е със симптоми, характерни за увреда на бялото мозъчно вещество. В менингитния стадий трябва да се имат предвид вирусните менингити – Coxsackie u ECHO.

Лечение

Пациентите изискват покой, внимателно проследяване на гълтателния рефлекс, пулса, кръвното налягане с оглед респираторни и циркулаторни усложнения.

Трябва да има готовност за реанимация, а по-късно и грижи за недопускане на деформитети на крайниците и декубитуси.

Медикаментозната терапия е с антипиретици, витамини от група В, Е, дехидратираща терапия – кортикостероиди с противооточното и противовъзпалителното си действие, антивирусни средства, антихолинестеразни средства – Nivalin по схема.

Във възстановителния стадий се започва с пасивни движения, които се последват от системна рехабилитация.

В резидуалния стадий се извършват коригиращи ортопедични операции, с последващо носене на ортопедични приспособления.

Прогноза

Смъртността от полиомиелит е по-висока при много малките деца и по-възрастните хора (средна смъртност – 5 – 10%). Преживелите острия паралитичен стадий се възстановяват пълно или частично, вследствие на морфологичната реституция на частично увредените нервни клетки и в по-малка степен от хипертрофия на неувредените мускули.

Профилактика

Преди се е ползвала пероралната ваксина на от атенюирани живи полиовируси от трите щама, а сега – петвалентната Pentaxim за инжекционно приложение.

Има ваксиниа против това мъчително заболяване, което може да промени живота на детето ти. Само за информация искам да тикажа, драги анти-ваксъре, че в сащ преди откриването на ваксината заболяваемостта е била над 16 000 на година, а към 2011 няма нито един регистриран случай, което означва 100% спад. Дали си струва да ваксинираш детето си?

Най-честата причина за зарзяване с коклюш е пропуск в имунизационния календар

Коклюшът (известен и като магарешка кашлица) е силно заразно инфекциозно заболяване, засягащо дихателните пътища, предимно в детска възраст.

Причини за появата

Приината за появата на коклюш е аеробен, грам-отрицателен кокобактерий, наречен Bordetella pertusis. Bordetella parapertusis и Bordetella bronchisepticaса са по-рядко срещани и водят до по-леко протичащо заболяване. Бактериите се прикрепват и размножават върху епитела, който покрива дихателните пътища, започвайки от носоглътката и достигайки до бронхите и бронхиолите.

Разпространение 

Заболяването се разпространява от човек на човек по въздушно-капков път. Предимно при кашлица, във въздуха се отделят капчици аерозол, в които се съдържа причинителят. Инфектирането става при попадането им в дихателните пътища на друг възприемчив организъм. Коклюшът е силно заразен – около 80-90% от възприемчивите индивиди, изложени на заболяването се разболяват. Това най-често се случва при пропуски в имунизационния календар. Заболяването има известна сезонност – повечето случаи се срещат в края на лятото и началото на есента.

Рискови фактори за развитието

• Пропуски в имунизационния календар;
• Контакт със заболели;
• Наличие на епидемична ситуация;
• Бременност.

Клинична картина

Статдиите, през които минава болестта коклюш са инкубационен, катарален, конвулсивен и реконвалесцентен:

• Инкубационен период– липсват изявени симптоми на коклюш. Този период започва от попадането на причинителя върху лигавицата на респираторния тракт до изявата на симптоми. Обикновено продължава от 7 до 10 дни, а внякои случаи – и до 21 дни.
• През катаралния стадий постепенно се появява хрема, сълзотечение, температура, най-често субфебрилна, лека кашлица (като закашляне), обща отпадналост.
• Конвулсивният (пароксизмален) стадий продължава около 2 до 4 седмици. Основен симптом на коклюш през този период е пристъпната кашлица. Тя се предшества често от чувство на гъделичкане в гърлото. Следват къси кашлични пристъпи, които продължават до изчерпване на поетия въздух и често се съпровождат с цианоза. Следва шумно поемане на въздух, наречено реприз. Именно заради шумното поемане на въздух, наподобяващ рев на магаре, коклюшът е известен като магарешка кашлица. След поемането на въздух следват нови пристъпи, които в по-тежки случаи могат да достигнат до 30-50 на ден. При малки деца често пристъпа завършва с повръщане, а кърмачетата най-често заспиват. При възрастни заболяването протича по-нетипично и рядко се мисли за него. Липсват типичните пристъпи на кашлица, по-често се наблюдава продължителна, хронично протичаща кашлица. Пристъпите могат да се провокират от кърмене, от шум, кашлица на друго дете. Най-често се появяват нощно време. Кашлицата изтощава децата и нарушава нормалния им сън. Те стават раздразнителни и често се наблюдава спад в телесното тегло. Характерна особеност при коклюш е липсата на висока температура и съществена находка в белите дробове, освен ако не е настъпило усложнение. Могат да се наблюдават малки кръвоизливи в конюнктивите и по лицето, които се дължат на мъчителната кашлица.
• През реконвалесцентния стадий кашличните пристъпи постепенно се разреждат и състоянието на болното дете се подобрява. При наслагване на нови, най-често вирусни инфекции, съществува риск от нов тласък на пристъпите. Този период на възстановяване продължава няколко месеца.

Диагноза

При развитие на типичните кашлични пристъпи, диагнозата се улеснява. В катаралният период обаче, поставянето на диагноза е затруднено.
За лабораторните изследвания съществено значение има повишаването на левкоцитите (левкоцитоза) и най-вече повишените лимфоцити (лимфоцитоза) – над 70%. При по-възрастни пациенти може и да не се наблюдава изразена лимфоцитоза.
Изолирането на причинителя е най-добрият метод за поставяне на диагнозата. За целта се взема материал от носоглътката с помощта на закривен тампон. Посява се на специални среди за Bordetella pertusis – среди на Bordet-Gengou или Regan-Lowe.
По-модерни и чувствителни методи за доказване на причинителя  са полимеразната верижна реакция (PCR), при която се търси директно ДНК на Bordetella. Макар и високо ефективен, този метод изисква специални лаборатории и е по-скъп.
Други методи за доказване на коклюш са серологичните – при които се търсят антитела срещу причинителя в серума от болния. Такъв метод е ELISA.

Диференциална диагноза

Много заболявания могат да наподобяват по симптоми коклюша. С пристъпен задух и кашлица протича и бронхиалната астма, въпреки че не се среща в кърмаческа възраст. Други заболявания, които могат да имитират коклюш са: бронхит, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), бактериални и вирусни пневмонии, аспирация на чуждо тяло.

Усложнения

Усложненията при коклюш могат да бъдат в белия дроб, а също и в други органи и системи. Често се среща наслагване на вторична инфекция с развитие на пневмония. При тези случаи температурата от субфебрилна се повишава значиелно, променя се и характера на физикалната находка.
При кърмачета и малки деца може да се наблюдават гърчове и засягане на централната нервна система. Това се дължи на честите пристъпи на кашлица и затруднено поемане на въздух, които водят до хипоксия и лишават мозъка от кислород.
По-рядко поради усилената кашлица може да се наблюдават фрактури на ребра, хернии, пролапс на правото черво.

Профилактика

Най-добрият и специфичен метод за профилактика на заболяването е убитата ваксина срещу Bordetella pertusis. В миналото тя се е поставяла като част от ваксината ДТК (срещу дифтерия, тетанус и коклюш). В момента тя влиза в състава на пет-компонентната ваксина Pentaxim(насочена срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце), която се поставя на кърмачето през втори, трети и четвърти месец и като реимунизация – през шестнайсти месец. Противококлюшната ваксина се поставя и на шест-годишна възраст.

Лечение

За кърмачетата под шест месеца, лечението е болнично. То включва антибактериални средства срещу причинителя, както и поддържащо лечение. Целта на терапията е да се намали броя на кашличните пристъпи, да се облекчи кашлицата, а също и да се ограничи разпространението на инфекцията.

Антибиотично лечение

Антибиотици се назначават при доказан коклюш, а също и при подозрение за такъв. Въпреки, че ефектът им е най-добър при назначаване още в катаралния стадий, тяхното включване и на по-късен етап също е оправдано. Те спомагат за елиминиране на причинителя от респираторния тракт и по този начин ограничават възможността за заразяване на околните.
Bordetella pertusis е чувствителна към антибиотици от групата на макролидите – Еритромицин, Кларитромицин, Азитромицин. При деца под един месец Кларитромицин и Еритромицин не се препоръчват, поради повишен риск от развитие на хипертрофична пилорна стеноза. При свръхчувствителност към макролиди, може да се назначи триметоприм-сулфаметоксазол (Бисептол).

Патогенетично и симптоматично лечение
При нужда, към антибактериалното лечение на коклюш се включва и кислородотерапия, аспирация на трахеобронхиалното дърво. При тежките случаи може да се наложи и апаратна вентилация.
Прилагат се също и кортикостероиди (Урбазон) и препарати от групата на бета 2-агонистите (Салбутамол). При наслагване на вторична инфекция, с развитие на пневмония, се назначават широкоспектърни антибиотици.
На болното дете трябва да се осигури спокойствие, като се избягват факторите, предизвикващи пристъпи. Стаята трябва да се проветрява редовно, а въздухът – да се овлажнява. Препоръчва се прием на лека храна и много течности, за да се намали риска от дехидратация, най-вече при малки деца.

Дали би искал първите седмици от живота си бебето ти да прекара в болница с риск от задушаване или увреждания? Предполагам, че не! Ваксинирай детето си тогава!

70-80% от заболелите от тетанус умират, а има ваксина против инфекцията

Тетанусът е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с повишен мускулен тонус до тонични гърчове.

Причинител

Грам-положителния бактерий – Clostridium tetani, е спорообразуващ микроорганизъм, чиито спори имат характерна форма на барабанна пръчка. Вегетатативните форми са неустойчиви в условията на външаната среда, но спорите могат да останат заразоспособни в почвата в продължение на десетки години.

Начин на зарачяване

Човек се заразява с тетануса след попадането им в областта на наранена кожа или лигавица. Контузно-разкъсни, дълбоки прободни рани са особено подходяща среда за развитие на тетаничните бактерии предвид анаеробните условия, от които се нуждаят. В миналото особен проблем е представлявало заразяването с тетанус при раждане, за съжаление все още е проблем в някои страни. 

Развитие на инфекцията

Ключов момент е замърсяването на раната. Това може да стане при падане, ухапване от животни, но и ракообразни, кърлежи и др, убождане на пирони, трески, тръни, порязване със замърсени уреди и т.н. От спорите, намиращи се в почвата или върху предметът, с който се влиза в контакт, се развиват вегетативни форми на тетаничния бактерий, които остават локализирани в нараненото място.
Патологичният агент, обуславящ характерната клинична картина се явява на практика невротоксинът, отделян от микроорганизмите. По кръвен, но и по хода на миелиновите обвивки на нервите, този токсин достига до нервната система на различни нива – синапсите с мускулните клетки, но и в ключови области на главния мозък. Това води до промяна в медиаторната дейност на нервната тъкан и в крайна сметка – повишен тонус на мускулатурата.

Клиничната картина

Обикновено инкубационният период е от няколко дни до две седмици, но изключения за по-кратък или по-дълъг интервал от време са възможни. Първите белези на заболяването включват парене, бодежи в мястото на раната.
Скоро след това се появява и повишаване на мускулния тонус, най-напред в дъвкателната мускулатура с трудно дъвчене и отваряне на устата. При ангажиране на мимическите мускули се наблюдава типичния за забоялването risus sardonicus (сардоничен смях) – с дръпнати в страни устни, набръчкано чело и свити очи, сякаш половината лице се смее, а другата плаче. Впоследствие биват обхванати шийните мускули, тези на гръдния кош и корема, гръбначната мускулатура. Крайниците обикновено не се засягат. Стената на корема става опъната и болезнена. Тоничното свиване на гръбначните мсукули може да доведе до извиване на тялото назад - т.н. опистотонус.
При заболяването се установяват фебрилитет и изпотяване. При средно до тежка клинична картина се наблюдават и гърчове, провокирни от минимални дразнения – обикновено тонични, но не са изключени и клонично-тонични. Болните са в пълно съзнание. При засягане на ларингеалната мускулатура може да се стигне до задушаване.
Особена форма на тетануса е локалната.Тя се характеризира само с мускулни потрепвания в крайника, който е бил наранен.
Неонатален тетанус (тетанус при новородените) се развива изключително бързо с инкубационен период от няколко часа до 2-3 дни с изразена ригидност на мускулатурата, опистотонус, тетанично съкращаване на периоралната мускулатура.

Диагнозата

От изключително значение е клиничната картина, допълнена от анамнезата за предходно нараняване, особно при рискови за инфекцията обстоятелства. От лабораторните изследвания няма специфични белези за тетануса.
Не рядко се наблюдават изменения в електролитите като хипокалиемия. Микробиологичните изследвания от раневи секрет или серологичния анализ нямат особена стойност.

Лечението 

При тетанус болният се изолира в инфекциозно отделение. Фактори дразнители се свеждат до минимум – осигурява се покой, тишина, затъмнена стая, минимални инвазивни процедури, които биха могли да провокират гърчове.
Лечението започва с хиперимунен човешки имуноглобулин (6-10 хил IU), приложен мускулно, при липса на достъп до такъв – се прибягва до атитоксичен серум (100-200хил IU). Във връзка с хетероложното естество на последния той се прилага внимателно по схема за избягване на животозастрашаваща алергична реакция. Допълнително се започват и антибиотици от групата на бета-лактамите.
Тетаничният анатоксин (токсоид) също намира приложение по схема при определени показания.
Също така се прилагат средства за седация на пациента, за понижаване мускулния тонус, такива за борба с фебрилитета и евентуална дехидратация и корекция на електролитния дисбаланс. При данни за тежка дихателна недостатъчност се прибягва до изксутвена вентилация.

Профилактика

Днес има ваксина против тетанус. Тя е включена в имунизационния календар на България още през 50-те години на миналия век. В момента тя влиза в състава на петвалентната ваксина, която е против пет заболявания: дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и инфекции, причинени от хемофилус инфлуенца тип Б. Това е бактерия, която причинява инфекции предимно в детската възраст, но също така и при възрастните. Ваксината се поставя по схема на всички деца, още от кърмаческа възраст. След това реимунизациите продължават също по схема, като за по-големите деца и възрастните остават само ваксините против тетанус и дифтерия - на 12, 17, 25, 35, 45, 55, 65 и 75 години. Ако има хора, които са пропуснали редовните имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар, тези пропуски трябва да бъдат запълнени веднага при откриването им. Ако, разбира се, няма противопоказания за това - наличие на дадено заболяване.
Освен тези редовни имунизации и реимунизации, допълнително, при нараняване се извършва профилактика против тетанус, като се прилага тетаничен токсоид. Това всъщност е ваксината само против тетанус. Прилага се при всички инциденти, при които има риск от заразяване с тетанус. Заболяването се причинява от спорообразуващи микроорганизми.

Последствия от инфекцията или д-р Николай Ватев за тетануса

По принцип за всички имунизации има противопоказания, поради които ваксините не би трябвало да се прилагат. Но в същата инструкция на МЗ, когато има показания за приложение на ваксина против тетанус, наличните противопоказания (проявена алергия или други признаци на влошено състояние при предишно поставяне на ваксината) трябва да се пренебрегнат. Причината е, че това е заболяване, при което леталитетът, който отразява броя на умрелите към броя на заболелите, е много висок - при тетанус е около 70-80%. През последните 15-20 години има малко случаи на заболявания от тетанус - около 10 болни на година. Но 6 до 8 от тях умират. Тези данни показват, че тетанусът крие висок риск от смърт.

Затова противопоказанията за приложение на ваксината против тетанус се пренебрегват - т.е. предпочита се по-малкият риск, а той е да се приложи ваксина. 

Всеки лекар е длъжен при случай на пациент с нараняване, при което може да настъпи заразяване от тетанус, да използва ваксината. И това е прието с отделна наредба на Министерството на здравеопазването. Ако ваксината не се приложи и този човек се разболее от тетанус, от 70 до 80% го очаква летален изход. И обикновено при такива случаи се търси отговорност от лекаря, защото не е приложил ваксината (blitz.bg).

Е, опистотонус? Прилича малко на обладаване от дявола или от зли демони. Не се притеснявай, анти-ваксъре, екзорсизмът е добро решение. Може би преди стотина години именно това е помагало. Но май в повечето случай е имало леко затихване на злите сили и... смърт.

Но все пак, ти си безсмъртен и си от онези 20-30% от населението, които не се ваксинират. А какъв ли е шансът да попаднеш в онези 20-30% от заразените от тетанус, които оживяват? 

Най-добрата профилактика срещу дифтерия е ваксината

Дифтерията е сериозно инфекциозно заболяване, което засяга най-често лигавицата на носа и гърлото. Обикновено протича със зачервено гърло, повишена температура, подуване на лимфните възли и отпадналост. Най-отличителният белег при дифтерия са плътните, сиви налепи, които покриват гърлото. Те могат да запушат въздухоносните пътища и да предизвикат затруднено дишане и дори задушаване.
Днес  дифтерията е рядко срещано заболяване в САЩ и другите развити страни, поради широко разпространената ваксинация. Съществуват медикаменти за лечение на дифтерия, но в напредналите случаи тя може да причини увреждане на сърцето, бъбреците и нервната система. Дори и с лечение, заболяването може да завърши фатално.

Причинител на болестта

Причинител на дифтерия е бактерията Corynebacterium diphtheriae. Тя е аеробен грам – положителен бактерий, който изисква специални среди за култивирането си. Коринебактериите са устойчиви във външна среда. Те произвеждат токсини, които причиняват характерната клинична картина. Бактериалните щамове, които не произвеждат такива токсини, причиняват леко възпаление на гърлото, без характерните налепи.
Разпространение
Източник на инфекцията е болният човек. Corynebacterium diphtheriae се разпространява основно по въздушно-капков път. При кихане и кашляне се отделя аерозол, в който се съдържат бактериите. Пребиваването в пренаселени места улеснява разпространяването на инфекцията.
По-рядко заразяване може да настъпи при контакт със заразени кърпи и играчки, при пиене от неизмити чаши, използвани от болен. Заразяване може да стане и при контакт със заразена рана.
Входна врата на инфекцията са горните дихателни пътища, по-рядко очите или половите органи. Бактериите остават на входната врата, а не попадат в кръвта. Тук те отделят токсините, които предизвикват характерното възпаление. Част от токсина преминава в кръвообращението и уврежда сърцето и нервната система. Болният от дифтерия е заразен до две седмици, като приемът на антибиотици скъсява този период.

Симптоми

Най-чести форми на дифтерия са дифтерия на гърлото и ларинкса. По-рядко срещани са дифтерия на кожата, носа, очите и гениталиите.

• Дифтерия на гърлото и ларинкса

Започва с умерено повишаване на температура, зачервено гърло и болки при преглъщане, подути лимфни възли. По-късно се появяват белезникави налепи, които в началото се отделят лесно с помощта на шпатула. С напредване на заболяването обаче, те нарастват, обхващат сливиците, увулата и небцето, и стават плътни, трудно отделящи се от подлежащата тъкан, често с последващо кървене. Състоянието на болния бързо се влошава – той е блед, отпуснат, с ускорена сърдечна дейност.
При дифтерия на ларинкса симптомите са по-изразени. След началния период на фебрилитет и суха, дрезгава кашлица, се появява задух. Затруднена е фазата на вдишване, то се извършва трудно, с издаване на специфичен стържещ звук. Общото състояние се влошава, пациентите са изплашени и неспокойни. При липса на адекватно лечение, за няколко дни настъпва летален изход.
При ваксинирани хора заболяването протича по-леко, със симптоми на ангина и оскъдни налепи.

• Дифтерия на кожата

По-характерна е за тропическите страни. Започва най-често като болезнено нараняване на кожата, което прилича на зачервена гнойна пъпка. По-късно на нейно място се образува трудно зарастваща язва, покрита със сив налеп.

• Дифтерия на носа

Проявява се най-често като хрема с отделяне на кръвенист секрети.

• Дифтерия на очите

Започва най-често със симптоми от страна на гърлото и дихателните пътища. Засягането на очите може да протече подобно на вирусен конюнктивит – със зачервяване на очите, оток на клепачите и отделяне на жълтеникав секрет. По-тежко протича типичният за дифтерия мембранозен конюнктивит. При него зачервяването и отокът на клепачите са силно изразени. Появяват се сивкави мембрани по конюнктивите, които след отделяне оставят сериозни разязвявания. Прогнозата на заболяването е сериозна.

Усложнения

• Проблеми с дишането – дължат се на плътните мембрани, които се образуват върху лигавицата на горните дихателни пътища. Те пречат на нормалното преминаване на въздуха и могат да доведат до задушаване.
• Увреждане на сърцето – преминаването на дифтерийния токсин в кръвта може да доведе до увреждане на различни органи, включително и сърцето. Най-често се развива възпаление на сърдечния мускул – миокардит. Състоянието на болния може да е сравнително добро, с промени само в електрокардиограмата, но може и да се развие сърдечна недостатъчност и дори внезапна сърдечна смърт.
• Увреждане на нервната система – токсинът може да увреди и различни нерви в тялото. При засягане на нервите, инервиращи гълтателната мускулатура, настъпва затруднено гълтане; при засягане на нервите на крайниците – слабост в мускулатурата до парализа; увреждането на нервите, инервиращи дихателната мускулатура, може да доведе парализа на дишането.

Диагноза

Съмнения за дифтерия възникват при наличие на катарални симптоми (гърлобол, температура) и поява на плътни, сиви мембрани. Стандартните лабораторни изследвания показват най-често повишени левкоцити с поява на млади клетки, ускорена утайка. Сигурна диагноза се поставя след изолиране на бактерия от гърлен секрет върху специални среди за култивиране.

Лечение

Дифтерията е сериозно заболяване и затова лечението трябва да започне веднага. Прилагат се следните лекарствени средства:

• Противодифтериен антитоксичен серум – прилага се възможно най-рано. Той неутрализира циркулиращия в кръвта токсин. Преди поставянето му, се провежда тест дали инфектираният пациент не е алергичен към серума. При наличие на данни за алергия, серумът се прилага след десенсибилизация с малки, постепенно покачващи се дози.
• Антибиотици – лечението с тях продължава около две седмици. Прилагат се пеницилин, както и еритромицин. Антибиотиците убиват бактериите в тялото и намаляват времето, през което пациентът е заразен за околните.
• При наличие на плътни мембрани, нарушаващи дишането, те могат да бъдат отстранени. За подпомагане на дишането се назначава кислородотерапия и кортикостероиди. При необходимост, при белези на задушаване, се прави трахеостомия. Наличието на миокардит изисква болничен режим с пълен покой и кортикостероиди.

Профилактика

Най-добрата профилактика срещу дифтерия е системната и повсеместна имунизация. Използва се убита ваксина срещу дифтерия. До скоро се прилагаше тройна ваксина ДТК – срещу дифтерия, тетанус и коклюш. Сега тя влиза в състава на петкомпонентната ваксина Пентаксим – срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце.
При контакт с болен от дифтерия, се провежда химиопрофилактика с антибиотик (еритромицин) за седем дни.

Как ти с струват всички тези картини? Милиш си, че отказваш имунизация срещу изчезнало заболяване? Не, драги ми анти-васкър, заболяването не е изчезнало, то просто се е скрило зад груповия имунитет и чака теб, твоите приятели и вашите деца, за да започне отново да всява ужас!

Туберкулозата е убила някои от най-великите личности преди да се създаде ваксината

Туберкулозата е инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Mycobacterium tuberculosi. Туберкулозата може да се развие във всички органи и системи на човешкия организъм, но най-често се локализира в дихателната система.
Туберкулозните бактерии се срещат във всеки от нас, но не всеки се заразява и не всеки инфектиран се разболява от туберкулоза. Около 22% от хората, които са били изложени на продължителен контакт с туберкулозната бактерия, се заразяват. От тях някои развиват заболяването на даден етап от живота си. Дали човек ще развие заболяването или не, зависи в голяма степен от естествените съпротивителни сили на организма. Повече от хората, които се заразяват с туберкулоза, остават само носители на бактерията. При тях имунната система успява да се справи с туберкулозната бактерия и тя остава в латентен вид в организма. Такива хора не могат да заразяват с туберкулоза други хора, но биха могли на даден етап, в резултат на влошаване състоянието на имунната система, да развият туберкулоза. Хората с активна и нелекувана туберкулоза могат да заразяват околните.

Разпространение

Бактериите, които причиняват туберкулоза (бактерий на Кох), се отличава със значителна устойчивост във външната среда, като особено дълго се запазва в отделените от болните храчки, включително и след тяхното изсъхване.
Източници на зараза могат да бъдат болните от туберкулоза хора и животни (главно едър рогат добитък, по-рядко свине, птици и други), както и техните продукти.

Рискови фактори за Туберкулоза

- Непълноценното и нерационалното хранене;
- Стрес и преумора;
- Пушене и злоупотреба с алкохол;
- Прекарани инфекции като: морбили, коклюш, грип и грипоподобни състояния;
- Заболявания на белите дробове като:хроничен бронхит, силикоза, бронхоектазии;
- Диабет, язвена болест на стомаха, психични заболявания; алергични състояния;
- Липса на ваксинация срещу туберкулоза;
- Лекуваните продължително време с кортизонови препарати;
- Провеждащите химио и лъчелечение;
- Непосредствен контакт с болен от туберкулоза;
- Носителство на вируса на СПИН.

Симтоми на белодробната форма на заболяването

- Кашлица - може да продължи седмици, като в началото се наблюдава леко покашляне, а при напредване на болестния процес кашлицата се засилва и става влажна;
- Храчене – отделяне на храчки главно сутрин, понякога примесени с кръв;
- Повишена температура – болните имат повишена температура за продължителен период от време (дори с месеци). Възможно е заболяването да протече и без повишена температура;
- Изпотяване – то е обилно, особено нощно време;
- Болки в гръдния кош – те се срещат при повечето болни между плешките, в раменните и страничните области на гръдния кош, като се засилват при дишане и кашлица;
- Липаса на апетит – то води до намаляване на телесното тегло;
- Задух – този признак е характерен за напредналите стадии на болестта;
- Отпадналост и безсилие – тези симптоми продължават дълго време.
Туберкулозата може да протече и напълно безсимптомно в около 15% от случаите. При възрастни хора често наподобява пневмония или друго инфекциозно заболяване.

Симпроми на извънбелодробните форми на заболяването

В зависимост от локализацията на заболяването симпомите са различни. 

- При туберкулоза в органите на коремната кухина са характерни коремни болки, подуване на корема, асцит (свободна течност в коремната кухиена), остра или хронична непроходимост на червата.
- При засягане на централната нервна система болният се оплаква от висока температура, главоболие и повръщане; в по-късния стадий на заболяването може да се появят гърчове и различна степен на нарушаване на съзнанието.
- При костно-ставната форма на туберкулоза се наблюдават болезнена оточност и ограничение в движенията на някои от големите стави (напр. колянна става), ригидност (скованост) на мускулите, болезненост и затруднени движения на гръбначния стълб.
- При засягане на периферните лимфни възли се развива неболезнен лимфаденит (увеличение на лимфните възли, с или без “нагнояване”);
- При туберкулоза на очите се появява сълзотечение, светобоязън, зрителни смущения (понижение на зрителната острота и други);
- При туберкулозния миокардит и перикардит (възпаление на обвивките на сърцето) са характерни болките в сърдечната област, тахикардия, ритъмни и проводни нарушения.
- При туберкулоза на кожата болните имат уплътняване, зачервяване и язвени промени по нея.

Туберкулоза при деца

Туберкулозата при децата се характеризира с липсата на строго специфичните симптоми на заболяването, което може да доведе до затруднение при поставянето на правилна и навременна диагноза.
Началото на заболяването обикновено е неясно, оплакванията прогресират бавно и постепенно. В повечето случаи децата развиват симптоми от общ характер: висока температура, лесна уморяемост, отпадналост, изпотяване, стомашно-чревни смущения, ставни и мускулни болки, спадане на телесното тегло.
При част от децата туберкулозата протича безсимптомно и заболяването се открива случайно при отчитане на кожната туберкулозна чувствителност (проба на Манту) или при медицински преглед по друг повод.
Важен момент в поставянето на диагнозата е изясняването на всички обстоятелства, предхождащи и съпътстващи заболяването, и най-вече дали детето има контакт с туберкулозно болен. Колкото е по-малко детето, толкова по-голяма е вероятността източникът на инфекцията да е от семейната среда. От съществено значение е и уточняване на времето на последната апликация на БЦЖ ваксина (т.е. дали има изграден имунитет срещу заболяването).  

Последици от туберкулозата

Последици при туберкулоза могат да настъпят в резултат на рецидиви на заболяването при недостатъчно и непълноценно лечение, при резистентност на бактерия към конвенционалните антитуберкулозни средства и при болни с намалена имунна реактивност.
Едно от тежките последствия за организма в резултат на прекарана туберкулоза е остатъчни промени в нервната система - остатъчна огнищна неврологична симптоматика, симптоматична епилепсия или хипоталамичен синдром.
Психичните промени също са чести последици от туберкулоза на централната нервна система - умствено изоставяне при деца, когнитивни нарушения и деменция.
Може да настъпи и лезия на равновесно-слуховия нерв , във резултат на арахноидни сраствния или в резултат на токсичното действие на терапията, лезия на очния нерв с развитие на оптична атрофия, намаление на зрението или пълна слепота.
Последици от туберкулоза често се наблюдават и в бъбреците. Изразяват се с големи деструкции на бъбреците и анатомични деформации. Може да се прояват неспецифични инфекции, хидронефроза и вторична хипертония.
След преболедуване от туберкулоза на костите и ставите, като трайни промени настъпват ставните деформации и анкилозите.
При образуване на фистули, съществува голям риск от развитие на амилоидоза на вътрешните органи - бъбреци, църце, костен мозък, черен дроб и други. Освен това самия туберкулозен процес може да се разпространи и в други вътрешни органи.
Нелекуван туберкулоза на кожата напредва бавно и трае до края на живота. Освен цикатриксите и тежките мутилации в хода на заболяването могат да се развият лимфангити, лимфаденити, еризипел и др.
В 4 - 5 % от болните може да настъпи дегенерация и развитие на спиноцелуларен, по-рядко базоцелуларен карцином, сарком или кератоакантом.
Туберкулозата на горните дихателни пътища е предимно вторично заболяване - усложнение най-вече на белодробната туберкулоза. Изходът от туберкулозата на гълтача се определя преди всичко от характера и стадия на туберкулозния процес в белите дробове, от реактивните способности на организма и от рационално проведеното лечение.
При туберкулозата на ларинкса се образуват туберкули, които се разпадат и се образуват туберкулозни язви покрити с гранулации. Язвите могат да проникнат в дълбочина и да предизвикат развитието на перихондрит. В повечето случаи обаче настъпват смущения, особено при локализация на процеса по истинските гласни връзки със смущения в гласообразуването.

Превенция

 - Ваксиниране с БЦЖ ваксина след 48-ия час от раждането на бебето и реимунизиране - на 7, 11 и 17-годишна възраст;
- Поддържане на естествените съпротивителни възможности на организма чрез: пълноценно хранене, богато на белтъчини и витамини (месо, мляко и млечни продукти, риба, пресни плодове и зеленчуци); редовно практикуване на физически упражнения и туризъм;
- Отказване от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на психоактивни вещества (наркотици);
- Поддържане на добра лична и обществена хигиена;
- Консумиране само на хранителни продукти (месо, мляко и яйца), преминали ветеринарно-санитарен контрол;
- Незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от симптомите на болестта, а също така и при съпътстващи заболявания или прекарани наскоро инфекции.

Днес, с подобряване на условията на живот на хората и постиженията на медицинската наука, туберкулозата е лечима болест, особено ако своевременно се диагностицира!
И ако направим един кратък обзор на рисковите фактори, ще видим, че почти всички днес живеят в тях. Но ти и твоята анти-вакс общност отричате научния напредък на света и явно искате да се върнем към периодът, в който стотици хиляди са умирали от лечими болести.

И за да не звуча голословно, ти показвам малка част от хората, за които се надявам да си чувал, които са починали от това "не толкова сериозно" заболяване:

• Йордан Йовков - български писател
• Сава Филаретов - български просветител
• Марин Дринов - български историк
• Христо Смирненски - български поет
• Екатерина Ненчева - българска поетеса
• Луций Елий - римски император
• Джовани Перголези - италиански композитор, цигулар и органист
• Махмуд II - султан на Османската империя
• Алфонсо XII - крал на Испания
• Фридрих Шилер - немски поет, историк и драматург
• Луи Брайл - създател на азбуката за незрящи
• Фредерик Шопен - полски композитор
• Симон Боливар - латиноамерикански революционер и политик
• Джоузеф Конрад - британски писател
• Хенри Дейвид Торо - американски писател
• Франц Кафка - австрийски писател
• Антон Павлович Чехов - руски писател и драматург
• Максим Горки - руски писател
• Иля Илф - руски писател-сатирик.
• Гаврило Принцип - босненски сърбин, убил австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд
• Дан Колов или Дончо Колев Данев - първият български кечист
• Джон Кийтс- английски писател - романтик
• Владимир Дьомин - съветски футболист
• Георги Раковски - български революционер

Хепатит В - най-разпространеният вирус на Земята

Вирусът, който причинява Хепатит В (HBV), е най-разпространеният вирус на Земята – около 2 милиарда хора са били в контакт с него, като от тях 350 милиона са останали хронични носители, а около 1 млн. души годишно умират от хепатит В. У нас новородените бебета се ваксинират против Хепатит В (HBV) в първите 24 часа от раждането и реимунизират след първия и шестия месец.
Хепатит В е заболяване на черния дроб, приченено от хепатичен вирус тип В. Острата форма на заболяването завършва с пълно оздравяване, но ако инфекцията продължи повече от 6 месеца, заболяването преминава в хронично, което е нелечимо и остава до края на живота.
Около 10% от инфектираните развиват хроничен хепатит В, като по-голямата част от тези хора дори не знаят, че са болни, тъй като инфекцията може да протече безсимптомно. В някои от случаите може да се развие изключително тежка, животозастрашаваща форма на остър вирусен хепатит В.

Вирусът
Висусът, който причинява хепатит В, има 6 щама и е ДНК-съдържащ. HBV е по-заразен от вируса на СПИН близо 100 пъти, изключително резистентен, способен да издържа големи промени в температурата и влажността. (снимка: HBV.jpg)
HBV се открива в кръвта и в по-малко количество в семенната течност (спермата), вагиналните секрети, слюнката, кърмата и другите телесни течности на заразения човек.

Разпространение
Заразяването с HBV става по кръвен или по полов път чрез:
- преливане на кръв и кръвни продукти
- използване на общи игли и спринцовки при венозна употреба на наркотици
- заразяване по време на медицински и стоматологични манипулации при използване на заразени инструменти
- контакт със заразена кръв или заразени инструменти при правене на татуировки, пиърсинг, акупунктура, маникюр и др.
- контакт на наранена кожа или лигавица със заразена кръв при използване на чужди ножчета за бръснене, дори и четки за зъби
- заразяване на бебето от майката по време на раждането
- хетеро- или хомосексуални полови контакти с инфектиран партньор без презерватив

Симптоми
Инфекцията с хепатит В вируса е инфекция на целия организъм, но най-тежки са уврежданията на черният дроб.
При остър хепатит В симптомите се появяват 2 до 6 седмици след контакта с вируса (т. нар. инкубационния период) и в началото наподобяват грипна или стомашно-чревна инфекция. Най-чести оплаквания са: леко повишение на температурата, болки в гърлото, ставите и мускулите, хрема, отпадналост; гадене с повръщане; загуба на апетит; тежест и болка в областта на черния дроб и горната част на корема; потъмняване на урината (в резултат на увеличеното количество жлъчни  пигменти в нея); обезцветяване на изпражненията.
Набюдава се и т. нар. жълтеница - пожълтяване на склерите на очите, лигавицата на мекото небце, юздичката на езика, и кожата на тялото, което се дължи на отлагане на пигмента билирубин. Жълтеницата трае десетина дни и постепенно изчезва, но може и да бъде слабо изразена или изобщо да липсва.
В много редки случаи острият вирусен Хепатит В протича изключително тежко, за няколко дни се развива тежка чернодробна недостатъчност, която е с много летална прогноза (фулминантен хепатит В).
В част от случаите острият вирусен хепатит В продължава повече от 6 месеца и преминава в хроничен. При него симптомите се задържат и след шестия месец, но са много слабо изразени. Болните могат да предават вируса на други хора и имат повишен риск от развитие на чернодробна цироза и рак на черния дроб.
Инфекцията с вируса на хепатит В може и да не бъде съпроводена от характерните за болестта симптоми (безсимптомно протичане на инфекцията). Така носителят на инфекцията може да я разпространява без да знае.

Последици от болестта
Острият хепатит В в повечето случаи завършва с пълно оздравяване. Но хроничният хепатит В е много сериозно заболяване. В резултат на вирусната инфекция се разрушават клетките на черния дроб, което уврежда сериозно функциите му и може да доведе до редица усложнения, като чернодробна цироза, рак и чернодробна недостатъчност
При хепатит В вирусната инфекция освен усложненията, засягащи черният дроб, могат да възникнат и нарушения във функцията на други органи и системи в организма:
- Сериозно се уврежда обмяната на веществата, в която черният дроб играе централна роля
- Нарушава се процесът на неутрализиране на повечето вредни за организма вещества и лекарства
- Затруднява се работата на сърцето
- Може да се наблюдава сериозно увреждане на бъбреците.

Превенция
След преболедуване и излекуване от хепатит B, в организма на човека се изгражда траен имунитет, който не позволява повторно заразяване, но има възможност при боледуване да се получат усложнения, затова е създадена ваксина против хепатит В, която предпазва деца и възрастни от вируса.

Така, драги ми анти-вакс приятелю, това е само началото на поредицата истини, които ще ти представя. Това е едина от благоприятните възможности, които се изправят пред теб или твоите деца, отказвайки да ги ваксинираш.