70-80% от заболелите от тетанус умират, а има ваксина против инфекцията

Тетанусът е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с повишен мускулен тонус до тонични гърчове.

Причинител

Грам-положителния бактерий – Clostridium tetani, е спорообразуващ микроорганизъм, чиито спори имат характерна форма на барабанна пръчка. Вегетатативните форми са неустойчиви в условията на външаната среда, но спорите могат да останат заразоспособни в почвата в продължение на десетки години.

Начин на зарачяване

Човек се заразява с тетануса след попадането им в областта на наранена кожа или лигавица. Контузно-разкъсни, дълбоки прободни рани са особено подходяща среда за развитие на тетаничните бактерии предвид анаеробните условия, от които се нуждаят. В миналото особен проблем е представлявало заразяването с тетанус при раждане, за съжаление все още е проблем в някои страни. 

Развитие на инфекцията

Ключов момент е замърсяването на раната. Това може да стане при падане, ухапване от животни, но и ракообразни, кърлежи и др, убождане на пирони, трески, тръни, порязване със замърсени уреди и т.н. От спорите, намиращи се в почвата или върху предметът, с който се влиза в контакт, се развиват вегетативни форми на тетаничния бактерий, които остават локализирани в нараненото място.
Патологичният агент, обуславящ характерната клинична картина се явява на практика невротоксинът, отделян от микроорганизмите. По кръвен, но и по хода на миелиновите обвивки на нервите, този токсин достига до нервната система на различни нива – синапсите с мускулните клетки, но и в ключови области на главния мозък. Това води до промяна в медиаторната дейност на нервната тъкан и в крайна сметка – повишен тонус на мускулатурата.

Клиничната картина

Обикновено инкубационният период е от няколко дни до две седмици, но изключения за по-кратък или по-дълъг интервал от време са възможни. Първите белези на заболяването включват парене, бодежи в мястото на раната.
Скоро след това се появява и повишаване на мускулния тонус, най-напред в дъвкателната мускулатура с трудно дъвчене и отваряне на устата. При ангажиране на мимическите мускули се наблюдава типичния за забоялването risus sardonicus (сардоничен смях) – с дръпнати в страни устни, набръчкано чело и свити очи, сякаш половината лице се смее, а другата плаче. Впоследствие биват обхванати шийните мускули, тези на гръдния кош и корема, гръбначната мускулатура. Крайниците обикновено не се засягат. Стената на корема става опъната и болезнена. Тоничното свиване на гръбначните мсукули може да доведе до извиване на тялото назад - т.н. опистотонус.
При заболяването се установяват фебрилитет и изпотяване. При средно до тежка клинична картина се наблюдават и гърчове, провокирни от минимални дразнения – обикновено тонични, но не са изключени и клонично-тонични. Болните са в пълно съзнание. При засягане на ларингеалната мускулатура може да се стигне до задушаване.
Особена форма на тетануса е локалната.Тя се характеризира само с мускулни потрепвания в крайника, който е бил наранен.
Неонатален тетанус (тетанус при новородените) се развива изключително бързо с инкубационен период от няколко часа до 2-3 дни с изразена ригидност на мускулатурата, опистотонус, тетанично съкращаване на периоралната мускулатура.

Диагнозата

От изключително значение е клиничната картина, допълнена от анамнезата за предходно нараняване, особно при рискови за инфекцията обстоятелства. От лабораторните изследвания няма специфични белези за тетануса.
Не рядко се наблюдават изменения в електролитите като хипокалиемия. Микробиологичните изследвания от раневи секрет или серологичния анализ нямат особена стойност.

Лечението 

При тетанус болният се изолира в инфекциозно отделение. Фактори дразнители се свеждат до минимум – осигурява се покой, тишина, затъмнена стая, минимални инвазивни процедури, които биха могли да провокират гърчове.
Лечението започва с хиперимунен човешки имуноглобулин (6-10 хил IU), приложен мускулно, при липса на достъп до такъв – се прибягва до атитоксичен серум (100-200хил IU). Във връзка с хетероложното естество на последния той се прилага внимателно по схема за избягване на животозастрашаваща алергична реакция. Допълнително се започват и антибиотици от групата на бета-лактамите.
Тетаничният анатоксин (токсоид) също намира приложение по схема при определени показания.
Също така се прилагат средства за седация на пациента, за понижаване мускулния тонус, такива за борба с фебрилитета и евентуална дехидратация и корекция на електролитния дисбаланс. При данни за тежка дихателна недостатъчност се прибягва до изксутвена вентилация.

Профилактика

Днес има ваксина против тетанус. Тя е включена в имунизационния календар на България още през 50-те години на миналия век. В момента тя влиза в състава на петвалентната ваксина, която е против пет заболявания: дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и инфекции, причинени от хемофилус инфлуенца тип Б. Това е бактерия, която причинява инфекции предимно в детската възраст, но също така и при възрастните. Ваксината се поставя по схема на всички деца, още от кърмаческа възраст. След това реимунизациите продължават също по схема, като за по-големите деца и възрастните остават само ваксините против тетанус и дифтерия - на 12, 17, 25, 35, 45, 55, 65 и 75 години. Ако има хора, които са пропуснали редовните имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар, тези пропуски трябва да бъдат запълнени веднага при откриването им. Ако, разбира се, няма противопоказания за това - наличие на дадено заболяване.
Освен тези редовни имунизации и реимунизации, допълнително, при нараняване се извършва профилактика против тетанус, като се прилага тетаничен токсоид. Това всъщност е ваксината само против тетанус. Прилага се при всички инциденти, при които има риск от заразяване с тетанус. Заболяването се причинява от спорообразуващи микроорганизми.

Последствия от инфекцията или д-р Николай Ватев за тетануса

По принцип за всички имунизации има противопоказания, поради които ваксините не би трябвало да се прилагат. Но в същата инструкция на МЗ, когато има показания за приложение на ваксина против тетанус, наличните противопоказания (проявена алергия или други признаци на влошено състояние при предишно поставяне на ваксината) трябва да се пренебрегнат. Причината е, че това е заболяване, при което леталитетът, който отразява броя на умрелите към броя на заболелите, е много висок - при тетанус е около 70-80%. През последните 15-20 години има малко случаи на заболявания от тетанус - около 10 болни на година. Но 6 до 8 от тях умират. Тези данни показват, че тетанусът крие висок риск от смърт.

Затова противопоказанията за приложение на ваксината против тетанус се пренебрегват - т.е. предпочита се по-малкият риск, а той е да се приложи ваксина. 

Всеки лекар е длъжен при случай на пациент с нараняване, при което може да настъпи заразяване от тетанус, да използва ваксината. И това е прието с отделна наредба на Министерството на здравеопазването. Ако ваксината не се приложи и този човек се разболее от тетанус, от 70 до 80% го очаква летален изход. И обикновено при такива случаи се търси отговорност от лекаря, защото не е приложил ваксината (blitz.bg).

Е, опистотонус? Прилича малко на обладаване от дявола или от зли демони. Не се притеснявай, анти-ваксъре, екзорсизмът е добро решение. Може би преди стотина години именно това е помагало. Но май в повечето случай е имало леко затихване на злите сили и... смърт.

Но все пак, ти си безсмъртен и си от онези 20-30% от населението, които не се ваксинират. А какъв ли е шансът да попаднеш в онези 20-30% от заразените от тетанус, които оживяват?