Най-честата причина за зарзяване с коклюш е пропуск в имунизационния календар

Коклюшът (известен и като магарешка кашлица) е силно заразно инфекциозно заболяване, засягащо дихателните пътища, предимно в детска възраст.

Причини за появата

Приината за появата на коклюш е аеробен, грам-отрицателен кокобактерий, наречен Bordetella pertusis. Bordetella parapertusis и Bordetella bronchisepticaса са по-рядко срещани и водят до по-леко протичащо заболяване. Бактериите се прикрепват и размножават върху епитела, който покрива дихателните пътища, започвайки от носоглътката и достигайки до бронхите и бронхиолите.

Разпространение 

Заболяването се разпространява от човек на човек по въздушно-капков път. Предимно при кашлица, във въздуха се отделят капчици аерозол, в които се съдържа причинителят. Инфектирането става при попадането им в дихателните пътища на друг възприемчив организъм. Коклюшът е силно заразен – около 80-90% от възприемчивите индивиди, изложени на заболяването се разболяват. Това най-често се случва при пропуски в имунизационния календар. Заболяването има известна сезонност – повечето случаи се срещат в края на лятото и началото на есента.

Рискови фактори за развитието

• Пропуски в имунизационния календар;
• Контакт със заболели;
• Наличие на епидемична ситуация;
• Бременност.

Клинична картина

Статдиите, през които минава болестта коклюш са инкубационен, катарален, конвулсивен и реконвалесцентен:

• Инкубационен период– липсват изявени симптоми на коклюш. Този период започва от попадането на причинителя върху лигавицата на респираторния тракт до изявата на симптоми. Обикновено продължава от 7 до 10 дни, а внякои случаи – и до 21 дни.
• През катаралния стадий постепенно се появява хрема, сълзотечение, температура, най-често субфебрилна, лека кашлица (като закашляне), обща отпадналост.
• Конвулсивният (пароксизмален) стадий продължава около 2 до 4 седмици. Основен симптом на коклюш през този период е пристъпната кашлица. Тя се предшества често от чувство на гъделичкане в гърлото. Следват къси кашлични пристъпи, които продължават до изчерпване на поетия въздух и често се съпровождат с цианоза. Следва шумно поемане на въздух, наречено реприз. Именно заради шумното поемане на въздух, наподобяващ рев на магаре, коклюшът е известен като магарешка кашлица. След поемането на въздух следват нови пристъпи, които в по-тежки случаи могат да достигнат до 30-50 на ден. При малки деца често пристъпа завършва с повръщане, а кърмачетата най-често заспиват. При възрастни заболяването протича по-нетипично и рядко се мисли за него. Липсват типичните пристъпи на кашлица, по-често се наблюдава продължителна, хронично протичаща кашлица. Пристъпите могат да се провокират от кърмене, от шум, кашлица на друго дете. Най-често се появяват нощно време. Кашлицата изтощава децата и нарушава нормалния им сън. Те стават раздразнителни и често се наблюдава спад в телесното тегло. Характерна особеност при коклюш е липсата на висока температура и съществена находка в белите дробове, освен ако не е настъпило усложнение. Могат да се наблюдават малки кръвоизливи в конюнктивите и по лицето, които се дължат на мъчителната кашлица.
• През реконвалесцентния стадий кашличните пристъпи постепенно се разреждат и състоянието на болното дете се подобрява. При наслагване на нови, най-често вирусни инфекции, съществува риск от нов тласък на пристъпите. Този период на възстановяване продължава няколко месеца.

Диагноза

При развитие на типичните кашлични пристъпи, диагнозата се улеснява. В катаралният период обаче, поставянето на диагноза е затруднено.
За лабораторните изследвания съществено значение има повишаването на левкоцитите (левкоцитоза) и най-вече повишените лимфоцити (лимфоцитоза) – над 70%. При по-възрастни пациенти може и да не се наблюдава изразена лимфоцитоза.
Изолирането на причинителя е най-добрият метод за поставяне на диагнозата. За целта се взема материал от носоглътката с помощта на закривен тампон. Посява се на специални среди за Bordetella pertusis – среди на Bordet-Gengou или Regan-Lowe.
По-модерни и чувствителни методи за доказване на причинителя  са полимеразната верижна реакция (PCR), при която се търси директно ДНК на Bordetella. Макар и високо ефективен, този метод изисква специални лаборатории и е по-скъп.
Други методи за доказване на коклюш са серологичните – при които се търсят антитела срещу причинителя в серума от болния. Такъв метод е ELISA.

Диференциална диагноза

Много заболявания могат да наподобяват по симптоми коклюша. С пристъпен задух и кашлица протича и бронхиалната астма, въпреки че не се среща в кърмаческа възраст. Други заболявания, които могат да имитират коклюш са: бронхит, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), бактериални и вирусни пневмонии, аспирация на чуждо тяло.

Усложнения

Усложненията при коклюш могат да бъдат в белия дроб, а също и в други органи и системи. Често се среща наслагване на вторична инфекция с развитие на пневмония. При тези случаи температурата от субфебрилна се повишава значиелно, променя се и характера на физикалната находка.
При кърмачета и малки деца може да се наблюдават гърчове и засягане на централната нервна система. Това се дължи на честите пристъпи на кашлица и затруднено поемане на въздух, които водят до хипоксия и лишават мозъка от кислород.
По-рядко поради усилената кашлица може да се наблюдават фрактури на ребра, хернии, пролапс на правото черво.

Профилактика

Най-добрият и специфичен метод за профилактика на заболяването е убитата ваксина срещу Bordetella pertusis. В миналото тя се е поставяла като част от ваксината ДТК (срещу дифтерия, тетанус и коклюш). В момента тя влиза в състава на пет-компонентната ваксина Pentaxim(насочена срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце), която се поставя на кърмачето през втори, трети и четвърти месец и като реимунизация – през шестнайсти месец. Противококлюшната ваксина се поставя и на шест-годишна възраст.

Лечение

За кърмачетата под шест месеца, лечението е болнично. То включва антибактериални средства срещу причинителя, както и поддържащо лечение. Целта на терапията е да се намали броя на кашличните пристъпи, да се облекчи кашлицата, а също и да се ограничи разпространението на инфекцията.

Антибиотично лечение

Антибиотици се назначават при доказан коклюш, а също и при подозрение за такъв. Въпреки, че ефектът им е най-добър при назначаване още в катаралния стадий, тяхното включване и на по-късен етап също е оправдано. Те спомагат за елиминиране на причинителя от респираторния тракт и по този начин ограничават възможността за заразяване на околните.
Bordetella pertusis е чувствителна към антибиотици от групата на макролидите – Еритромицин, Кларитромицин, Азитромицин. При деца под един месец Кларитромицин и Еритромицин не се препоръчват, поради повишен риск от развитие на хипертрофична пилорна стеноза. При свръхчувствителност към макролиди, може да се назначи триметоприм-сулфаметоксазол (Бисептол).

Патогенетично и симптоматично лечение
При нужда, към антибактериалното лечение на коклюш се включва и кислородотерапия, аспирация на трахеобронхиалното дърво. При тежките случаи може да се наложи и апаратна вентилация.
Прилагат се също и кортикостероиди (Урбазон) и препарати от групата на бета 2-агонистите (Салбутамол). При наслагване на вторична инфекция, с развитие на пневмония, се назначават широкоспектърни антибиотици.
На болното дете трябва да се осигури спокойствие, като се избягват факторите, предизвикващи пристъпи. Стаята трябва да се проветрява редовно, а въздухът – да се овлажнява. Препоръчва се прием на лека храна и много течности, за да се намали риска от дехидратация, най-вече при малки деца.

Дали би искал първите седмици от живота си бебето ти да прекара в болница с риск от задушаване или увреждания? Предполагам, че не! Ваксинирай детето си тогава!